ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Родната къща – музей „Филип Тотю“ се намира в махала Гърците на село Вонеща вода. Открита е като експозиция на Регионален исторически музей през 1975г и е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

На една от стените в трите стаички на експозицията е показана панорама на паметното сражение на Филип Тотювата чета, в местността „Косматица„, при село Върбовка, Великотърновско, станало на 20 май 1867г. Пред панорамата три каменни обелиска с венци бележат паметните години на трите славни битки на войводата – 1866, 1867 и 1876г. Битов кът, подреден с материали от епохата, пресъздава атмосферата, в която преминават детските му години.

За живота на прославеният войвода посетителят може да получи информация от специално изготвени за целта мултимедийни продукти. Показани са основни момента в дейността му – периода на волния хайдушки живот в Балкана и на по-късния, когато се отдава на борба за освобождение на отечеството и в продължение на 30 години с оръжие в ръка защитава народните интереси.

Килифаревски манастир „Успение Богородично“ е едно от най-значимите български книжовни средища по време на средновековието – Килифаревския манастир „Рождество Богородично“. Разположен на десния бряг на р. Белица, на 12 км южно от гр. Велико Търново, манастирът е основан през далечната 1348 г. от видния български исихаст Теодосий Търновски, с подкрепата на тогавашния български цар Иван Александър. Тук се събирали видни богослови монаси, автори на десетки трудове, а манастирът се превръл в истински духовен център на православния исихазъм, християнско учение, разпространило се по тези земи в края на ХIII и началото на XIV в. Множество богослужебни книги, жития, проповеди и светски хроники са преведени в светата обител. И този манастир бил многократно опожаряван и ограбван, а при едно нападение, иконите му насечени. Архитект и строител на жилищната сграда и манастирската църква е знаменитият майстор Колю Фичето, а иконостасът и иконите на храма, дело на Тревненски резбари и художници, са ненадминати образци на възрожденското изкуство.

Пещера „Бачо Киро“ се намира в района на Дряновски манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира „Св.Архангел Михаил“ в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в. Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1937 г., а името си получава през 1940 г. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро.
През 1962 г. е обявена за природна забележителност.
Пещерата представлява сложен четири етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м. За посетители е оформена благоустроена част от 700 м. Образувана е в три основни посоки изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки в здрави оргонски варовици, оформени на дъното на топло вредно море. Геоморфоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е продължило 1800000 години. Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на р. Дряновска и нейния приток р. Андъка.
С течение на времето реките оформят пещерните галерии и зали, това е станало в границите на младия терциер и кватернер. Това е първичния етап на образуване на пещерата. От тук насетне започва вторичния, идва художника – карстовите води. Неуморните капки вода, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно ваяли красивите пещерни форми – сталактити, сталагмити, сталактони, придали им най-причудливи форми.
Eфектното осветление предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното: Дъждовна зала, Каменното цвете, Тополите, Езерото на щастието, Концертна зала, намира се на 18 м.н.в. Преддверието, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон, Зала на Поп Харитон, Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Пещерния орел, Приемна зала със стотици форми и образования.
Пещера „Бачо Киро“ е археологически обект от национално значение и е под № 22 сред 100-те Национални туристически обектана България. От първото си благоустрояване през 1937 г. до сега, пещерата се стопанисва от Туристическо дружество „Бачо Киро“ гр. Дряново.

Царевец е хълм във Велико Търново, както и едноименна крепост в средновековния Търновград.

Разположена е в близост до стария град на Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто Българско царство (1185 – 1396), когато Търново е столица на царството. През Средновековеието хълмът, на който се намира, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.

Легенда

Легенда разказва, че в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никопилис ад Иструм. Когато варварите нахлули, те обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. Оттук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности. Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети – златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре.