За селото

Информация за с. Вонеща вода

Село Вонеща вода носи наименованието си от миризливата минерална вода. Разположено е на около 28 км южно от Велико Търново на пътя за Нова и Стара Загора и на 20 км източно от град Трявна по северните склонове на Средна Стара планина, непосредствено в началото на прохода Хаинбоаз.

Намира се на около 580 м над морското равнище. самото селище е разположено в подковообразна котловина, формирана от сливането на долинните разширения на реките Белица и Райковска, притоци на Янтра. Дъгата на подковата е извита на север, а отворът и сочи на юг. Между двете разклонения се издига Бойчовския баир, който се простира на юг към Белнов връх, разположен непосредствено до главното било на Стара планина. По левия склон(източния) на котловината тече река Райковска. По нето минава пътят за Нова и Стара Загора, който през Предела(най-високата част на прохода) навлиза в Южна България. По десния(западния) дял от котловината тече река Белица от югозападна посока. По него мина пътят за Трявна и Габрово. Всичко това придава живописен вид на котловината гледана от северните възвишения Чардачето и Гърневския баир.

 

На юг се очертава главното било на стара планина с Предела и Грамадлива. На северозапад малката живописна котловина се загражда от височината Чукара, а на север – от възвишението на Гърневски баир и Чардачето. Те я предпазват от силните северозападни и северни ветрове през зимата. На изток котловината се загражда от Равната, Дряновски рът и Дойновския баир. Между Дряновски ръд и Дойновскя баир минава река Осенска, която се влива в река Райковска. Дойновскя баир се издига на югоизток към Дрянов връх, разположен в близост до предела. В центъра на описания район, гледан от север, се издига Бойческия баир разположен между реките Белица и Райковска.

 

Вонеща вода е китно балканско селище с хълмист терен, обрасъл с дъбови, букови и габърови гори. Съществуват и млади иглолистни гори. Почвите са сиви горски-песъчливи. Скалните масиви по височините са от пясъчник, базалт и варовик. Има много полянки, огрени от слънцето, покрити с горски цветя и обрасли с буйна трева. Поречията на реките Белица и Райковска образуват красива подковообразна котловина, заградена с високи хълмове, които я предпазват от ветровете и бурите. Често духа южният вятър. Самата котловина е открита на юг към Предела, през който, особено през зимата , се чувства топлото южно влияние.

 

Климатът на Вонеща Вода се характеризира с топло, но не горещо лято, сравнително мека зима и много слънчеви дни без мъгли. Въздухът е чист, свеж и сух. Ветровете са умерени, бури почти няма. През зимата и ранната пролет често духа южен вятър. Лятно време, особено вечер, по поречията на реките Белица и Райковска се появяват така наречените планински долинни ветрове, които са с малка скорост и подобно на морския бриз създават прохлада. Валежите през годината са умерени по количество-около 650-750 мм/м2 годишно. Преобладават валежите през месеците май, Юни и Септември. Слънчевите дни са средно 200-220 годишно със сумарна слънчева радиация около 365 калории на квадратен сантиметър средно дневно. Средната годишна температура е 9.5 градуса. Средната най-ниска температура през януари е около -1.5 градуса, а най-високата средна температура е около 20 градуса. Мъгли през годината почти не падат. Снежната покривка се задържа около 35-40 дни. Влажността на въздуха е умерена.

Красивата природа, бистрите планински реки, хубавият чист и свеж въздух създават подходящи условия за почивка, отмора и развлечение, поради което селото е обект на туристически посещения и излети.

 

Красивата котловина, бистрите реки Райковска и Бистрица, пресичането на пътищата от северна и южна България с пътищата от Елена за Трявна и Габрово са причина местността да бъде заселена рано. През 1840 г. дядо Цаньо Хаджиев от махала Гърневци построява тук малко ханче. после идва синът му Манчо Цонев Хаджиев. Той се преселва със семейството си и се смята за първият заселник на селището. Доживял е до 100 годишна възраст. Местното население дълго време наричало селото „Дядо Манчовите ханове“.

Балканът винаги е бил закрилник на хайдутите през Османско робство. От този район произхожда легендарният войвода Филип Тотю, роден в близката махала „Гърците“, и прочутият капитан Райчо от село Райковци, преплувал като дете с кратуни Дунав при Русе, за да предупреди руските войски за предстоящо нападение на турците по време на Кримската война през 1853 г. От тук е минал генерал Гурко с войските си на път към южна България по време на освободителната Руско-Турска война /1877г./

 

По време на дядо Манчо минералният извор е бил почти в самата река и се е смесвал с речната вода. Когато реката се е размътвала при валежи, конете му отивали да пият вода там , където бил минералният извор. По това той разбрал, че тази вода е по-особена и може да се използва за пиене. Самият дядо Манчо започнал да пие водата. Препоръчал я на населението от околните села и махали, но само през лятото. С това се слага началото на първите наблюдения върху минералния извор. Известни резултати се наблюдавали при болни със стомашно-чревни заболявания.

До 1938 г. изворът представлявал примитивен кладенец в края на речното корито, заграден с няколко плочи. След каптирането му е направен първия химичен анализ на водата. Използването на минералната вода за лечение чрез къпане в примитивни корита по домовете или в заградени с рогозки и черги места близо до извора е започнало още през 1920г. Наблюдавани са добри резултати главно при ставни и кожни заболявания.

 

Планинските курорти до 800м. надморска височина, какъвто е Вонеща Вода, се характеризират с умерено-континентален климат, с не много резки метеорологични промени, които оказват благоприятно въздействие върху организма. Под влияния на климатичните фактори се постига общо тонизиране и укрепване на организма, подобряване и нормализиране на функциите и обменните процеси на всички системи. Затова климатичните фактори се използват не само за укрепване , но и за лечение на различни заболявания.

 

Въздействието на свежия планински въздух върху организма се осъществява главно чрез разходки и дихателна гимнастика. Разходките са прекрасно средство за укрепване и лечение на организма. При разходките се подобряват функциите на почти всички системи в организма, което се отразява особено благоприятно върху дишането, кръвообращението, мускулната и нервната система. Подобрява се и апетитът на болните. Разходките се препоръчват на здрави хора, дошли за отдих във Вонеща Вода, и на болни от хроничен бронхит, белодробен емфизем, състояние след боледуване от пневмония, хипертонична болест, неврози , затлъстяване и др.

Слънцето се използва както за общо закаляване, така и с лечебна цел. Предписва се на здрави хора, както и при някои заболявания-предимно кожни, особено в случаите, при които има нужда от подобряване на кожното кръвообращение. Провежда се главно между 8-10 и 15-17 часа.

 

Балнеолечението в селото е ефективно лечебно средство. То се осъществява чрез бани и чрез пиене на минерална вода.